Отговор: След влизане в сила на така коментирания Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) излезе Указание на Министърство на финансите от 04.04.2011 г. по прилагането му. В него се съдържа доста противоречива и правно неиздържана информация. Смятам, че е полезно да се има предвид следното:
1. Указанието не е източник на правото и следователно тълкуванията, които се съдържат в него, нямат задължителен характер. Това означава, че лицата не са длъжни да се съобразяват с указанието и че то не поражда за тях неблагоприятни правни последици, ако не се съобразят. Така би било само ако става въпрос за закон или друг нормативен акт. Според правната теория и съдебна практика нормативен акт, в частност закон, е такъв акт, който поражда правни задължения за изпълнението на съдържащите се в него разпоредби за неограничен брой лица, и неизпълнението е свързано със санкции. Друг вид задължителни актове са актовете на лица, които по закон имат право да тълкуват закона и чието тълкуване поражда задължителен характер за третите лица те също да тълкуват по този начин така разтълкуваните вече разпоредби. В случая Министерството на финансите по закон няма функции и правомощия по тълкуване на законите. Също така указанието не е нормативен акт по силата на Закона за нормативните актове и според правната теория и съдебна практика. Въз основана на посоченото може да се направи правният извод, че това указание не само че няма по-голяма сила от закона, а изобщо няма сила на акт със задължителен характер, още по-малко - на нормативен акт, задължителен за неопределен брой лица.
Коментари върху тълкуванията в самото указание
1. В указанието подробно се изброяват и коментират изключенията в закона. Обръща се специално внимание, че изключенията са изрично изброени, и понеже тълкуването е за данъчни цели и на данъчно законодателство, не може да се тълкува разширително. Според правната теория това е точно така. Обаче в указанието се смесват неуредени случаи или непопадащи в обхвата на разпоредбите на закона случаи с изключения. За решения или протоколи от общо събрание, за едностранни сделки или изобщо за сделки, които не са договори, в закона не се говори. Това са все случаи, които изобщо не попадат в обхвата на разпоредбите на закона, тъй като нито са плащания извън рамките на определените по закона прагове, нито представляват престация и /или част от престация по договор.
2. Неясно защо в указанието, за договор се възприема протокол от Общо събрание на съдружниците за разпределяне на дивидент. В чл. 8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) изрично се съдържа легална дефиниция за договор. От нея е видно, че решенията на Общото събрание или тези на едноличния собственик на капитала на дружество не са договори. Там няма насрещна воля, да не говорим, че няма повече от едно волеизявление в решението на едноличния собственик. Волята в протоколите е обща и е насочена към обща цел, но няма НАСРЕЩНИ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ ЗА СЪГЛАСИЕ. Не се поражда или прекратява правна връзка. Последната вече съществува (вписано дружество и дружествен договор или учредителен акт) и на това основание органите в така създадената правна връзка осъществяват правомощията си и функционират посредством взимане на решения във формата според закона (това са протоколи и решения на едноличния собственик или респективно на Общото събрание).
3. Не може да се приеме тълкуването в указанието, че праговете от закона се прилагат по отношение на протоколите на Общо събрание за разпределяне на дивидент. В ЗОПБ изрично се говори за престация по договор, а въз основа на посоченото по-горе, в случаите, където се взимат решения чрез протоколи от Общо събрание, НЕ СТАВА ДУМА ЗА ДОГОВОРИ.
Въпреки посоченото, правните аргументи биха били от полза евентуално за съдебна зала. Никой обаче не иска да стига до съда или до обжалване на акт, за да докаже правотата си. Не може да се каже и каква тежест има указанието пред органите на Националната агенция по приходите и данъчните органи въобще. Затова при евентуална данъчна проверка е възможно да се стигне до тълкуванията, отразени в указанието. Това ще повлече неблагоприятни последици за проверяваното лице. Така че имайки предвид правните изводи, направени в изложението, все пак е добре когато става дума за протоколи от Общо събрание, дружествата да действат с повишено внимание. Най-изчистеният вариант е да не се допускат приети решения, по силата на които възниква задължение за плащане извън рамките на праговете от закона. Ако ще има такива плащания, най-добре е да си изготвят няколко решения.
05.01.2012 г.